Доктор Анна Драгоева е молекулярен биолог. Дългогодишната й научноизследователска дейност в БАН и чужбина е в областта на генетичните биотехнологии. Близо 10 години посвещава на молекулярната диагностика на онкогенните заболявания в авторитетния Център по клинична генетика, гр. Порто, Португалия. Стипендиант на ЮНЕСКО. Специализирала е в Украйна, Унгария, Португалия, Италия и Белгия. Работила е по големи международни научни проекти в престижни университети, институти и клиники в Европа. Научен консултант на проекта „Микстура син йод”.
ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ В УСЛОВИЯТА НА ХХI ВЕК
Живеем в ХХI век и нищо днес не е както преди. Естественият ни комфорт е съществено нарушен и като отражение води до развитието на редица болестни състояния. Как да елиминираме динамичното стресово ежедневие, липсата на разнообразно и балансирано хранене, нарушеното качество на основните и най-здравословни съставки в ежедневното ни меню, инфекциозното обкръжение на постоянно изменчивите патогенни организми, агресивния маркетинг на комерсиалните синтетични медикаменти…?!
Вече за всеки обикновен жител на планета е ясно, че нито диша чист въздух, нито яде чиста храна, нито пие чиста вода. Живеем в един отровен индустриален свят: радиационно и мутагенно замърсяване на въздуха, почвата и водата, изменение на климата, озоново разрушаване в стратосферата, загуба на биоразнообразието, шум…Тоталното и агресивно посегателство върху природата е с обратен разрушителен знак и върху човешкото здраве.
Ситуацията е наистина драматична и съвсем закономерно налага търсенето на нови стратегии и прилагането на по-ефективни мерки, което за жалост е продължителен и сложен процес. Но болестите не чакат и факторът време придобива изключителна важност за решаването на този критичен проблем. Крайната наложителност от намирането на спешно решение изисква преустройство на медицината, не само на основната алопатична, но и на всички клонове и алтернативи. Докато лекарствата биха могли да бъдат необходими и ефикасни в процеса на краткосрочно оздравяване, то в дългосрочен план основното ни внимание трябва да се съсредоточи към активиране на вродената самоизцелителна система у човека.
Фактически съвременната фармакология дължи първоначалната си поява и съществуване на хилядолетните природни профилактични и лечебни практики, които са обогатявани и развивани в условията на технологичния прогрес в модерните времена.
Едно от тези многобройни древни средства със силно въздействие върху човешкото здраве е жизненоважният микроелемент йод. В народната медицина той е на почит. Неговото приложение е отдавна известно и литературно документирано, а до средата на 60-те години на миналия век йодът е бил смятан за панацея и с него на практика са лекували всичко. Обширните познания за забележителните му преимущества обаче дълго време са били подценявани и едва през последните години бе призната високоефективната му значимост за човешкото здраве.
Защото йодът притежава мощен потенциал за трансформиране на нашето здраве и последното нещо, което бихме искали да ни липсва, е именно той.
„Йодът е агентът, който разпалва и поддържа пламъка на живота. С помощта на нашата щитовидна жлеза, в която йодът се манифестира, той може или да намокри този огън или да го разпалва така, че да избухне пожар.“ – Шолц 1990.
КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ЙОДЪТ?
Йодът е есенциален сред групата на микроелементите – химичните молекули на нашето здраве. Основната му биологична мисия е свързана със синтеза на щитовидните хормони – тироксин и трийодтиронин, които са толкова важни за обменните процеси, растежа и развитието на човешкото тяло, че някои учени ги наричат „диригентите на организма“. И напълно резонно – тиреоидните хормони са енергийни хормони, а без енергия няма живот. Тяхната значимост е безусловна, те регулират редица основни биохимични реакции и са ключови фактори за метаболитната активност на организма. Присъствието им контролира дейността и развитието на мозъка, имунната и репродуктивната системa; жизненоважни са за нормалното скелетно и нервно-психично развитие на плода и децата; правилното им балансиране осигурява здраво сърце и вътрешни органи, физическа сила, психична енергия. Тази функция на йода му отрежда първостепенна роля в метаболизма, тъй като нормалната дейност на всяка една от милиардите клетки се нуждае от биологично активни вещества, кислород и пълноценни хормони на щитовидната жлеза.
Тоест, йодът е един от трите незаменими фактора, отговарящи за клетъчното здраве. Неговият дефицит най-често няма външна проява, поради което е наречен „скрит глад“. И докато гладът, свързан с храната, може да бъде „залъган“ посредством различни способи, то скритият клетъчен глад – не.
Жизненоважното значение на йода не се ограничава само с правилното функциониране на щитовидната жлеза, той е микроелемент с широка гама медицински ефекти. Научно установено е, че йодното насищане на организма играе основна роля в еволюцията на човешкия мозък. Йодът притежава богат набор от антибактериални, противоракови, антипаразитни, противогъбични, антивирусни свойства, както и удивителната способност за подобряване качеството ни на живот.
Незаменимото му значение за човешкото здраве великолепно е синтезирано в научното мнение на американския професор по Гинекология и Ендокринология доктор Guy E. Abraham – един от водещите в света изследователи на йода:
”Медицинските учебници съдържат няколко съществени части от невярна информация относно най-важния елемент – Йод, който може би е причинил повече човешки страдания и смърт от двете световни войни взети заедно. “
